Монографията е посветена на идиолекта на стигматизирания като „размирник и най-тъмен класик на нашата литература“ Стоян Н. Михайловски, който оставя почти петдесетгодишно книжовно наследство и притежава (след Ив. Вазов) втория най-богат словник в следосвобожденската и в съвременната ни езикова история.

Научното изследване е първа част от по-обемно проучване на езика на „народния трибун и мислител“. То представя: графичната и правописната система на по-голяма част от издадените му произведения и на подбрани страници от личния му архив; фонетичната парадигма на тези творби; морфологичната система; чуждиците, диалектизмите, сленгизмите, дисфемизмите и лексикалните оцветители (hapax legomena, редки думи, семантични транспоненти) на езика му. Разглеждат се фразеологичните напластявания. Коментират се спецификите на словобразувателните механизми при авторовите неолекси, които са много разнообразни и демонстрират словотворческия потенциал на българския език от края на XIX и първата четвърт на XX век, както и умението на Стоян Михайловски да създава красиви и образно наситени словесни пластики.

Илиева, Т. (2023). Словотворецът Стоян Н. Михайловски в българската книжовноезикова традиция. Стара Загора: ИК „КОТА“, 238 с. ISBN 978-954-305-660-6.

доц. д-р Теодора Георгиева Илиева