ИЗПОЛЗВАНЕТО НА СТРАТЕГИИ ЗА ПОВИШАВАНЕ НА ЕФЕКТИВНОСТТА В ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ
Златка Димитрова Желязкова
Резюме: Основна цел на съвременното езиково обучение е усъвършенстването на комуникативната компетентност на обучаваните. Стремежът към повишане на ефективността в обучението по езика има цел да осигури на всеки ученик, освен базисна подготовка (усвояване на предвидената лексика, правилното й произношение, правопис и др.) и възможности за достъп до информация, умения да я подбира, систематизира и използва, да осмисля нейната приложимост. Използването на комуникативни стратегии при изучаването на новия език поставя учениците в активна позиция, подтиква ги да се включват в продуктивна учебна дейност, да формират познавателно-комуникативни и социални умения и преди всичко – да бъдат активни участници в процеса, в основата на който е взаимодействието, сътрудничеството, ползване на разнообразни техники за улесняване на възприемането и усвояването на учебното съдържание. Съвременният преподавател е изправен пред необходимостта да търси непрекъснато нови съвременни и иновационни методи на обучение, които да са интересни и да удовлетворяват езиковите потребности и подготовка на обучаемите, да им предлагат възможности за самостоятелност и стъпване на вече овладени знания и стратегии за учене.
Ключови думи: комуникатвни стратегии, пренос на знания, метапознание, компетентност, социални роли, когнитивни техники
ЛИТЕРАТУРА
Ангелова, Т. (2004). Методика на обучението по български език. Съвременни проблеми, София.
Bialystok, E. (1990). Communication Strategies: A Psychological Analysis of Second-Language Use. Blackwell, UK.
Димчев, К. (1998). Обучението по български език като система. София: Сиела.
Hymes, D. (1972). Models of the Interaction of Language and Social Life. In: Directions in Sociolinguistics, New York.
Пачев, А. (1998). Езиково съзнание и комуникативна компетенция - социолингвистични перспективи. В: Езиково съзнание (сборник студии под редакцията на проф. д.н. Стефана Димитрова), София: Наука и изкуство, с. 230-263.
Петров, А. (2000). Дискурсният анализ в обучението по български език 5.-8. клас. София: Булвест.
Петров, А. (2002). Овладяване на дискурсни техники чрез обучението по български език. София: Булвест.
Селинкър, Л. (1983). Междинен език. В: Руски и западни езици, Т. 3.
Слобин, Д. (1984). Когнитивные предпосылки развития грамматики. Сб. Психолингвистика. сс 143-207, Москва: Прогресс.
Сотиров, П. (2002). Реч и цел: Въпроси на стратегиите в речта. Международно социолингвистично дружество, София.
Стефанова, П. (2015). Методика на обучението по съвременни езици, Нов Български Университет.
Стоянова, Ю. (2014). Овладяване на втори език: проблеми на теорията и практиката, Софийски университет „Св, Климент Охридски“.
Томова, К. (1999). Психолингвистичен подход в чуждоезиковото обучение. В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 6: Езикът и съвременността, 174-176, София.
Teun A. van Dijk (1985). Levels and Dimensions of Discourse Analysis, Academic Press: London.
Контакти:
ас. Златка Димитрова Желязкова, д-р
Тракийски университет - Стара Загора
Педагогически факултет
e-mail: zlato6ki@abv.bg